Планът на Бърни Сандърс за намаляване на работната седмица няма да доведе до никъде
Самоопределящият се либерален социалист сенатор Бърни Сандърс (I-Vt.) вкара неотдавна „ Закона за тридесет и два часа работна седмица “, който ще задължи общоприетата работна седмица да бъде понижена от 40 на 32 часа.
Съгласно закона чиновниците няма да получат понижение на заплащането макар понижението на труда с 20%. Освен това работодателите ще бъдат принудени да заплащат ексклузивен труд в размер на време и половина за смени, надвишаващи осем часа дневно, и двойно възнаграждение за време над 12 часа на ден.
Според Сандърс, „ прекосяването към 32-часова работна седмица без загуба на възнаграждение не е радикална концепция. “ Той твърди, че „ финансовите облаги от огромния прогрес в региона на изкуствения разсъдък, автоматизацията и новите технологии би трябвало да са от изгода за работническата класа, а освен за корпоративните изпълнителни шефове и богатите акционери на Уолстрийт. “
Въпреки че Сандърс може да звучи по този начин, като че ли поддържа дребното момче, той в действителност се пробва да преразпредели благосъстоянието, като принуждава работодателите да заплащат за отговорности, които в действителност не би трябвало да извършват. Представете си последствията за притежателите на дребен бизнес, гръбнакът на американската стопанска система, чийто бизнес съставлява 44% от икономическата интензивност на нацията и основава две трети от новите работни места (не просто преразпределение на работни места).
Мисията на Сандърс е ясна. Той се стреми да заплаши дългогодишния сполучлив модел на свободен пазар на Америка и да стартира да го заменя със социализъм.
Под подправено прикритие Сандърс твърди: „ Време е да понижим равнището на стрес в нашата страна и да позволим на американците да се радват на по-добро качество на живот. “ Въпреки това, налагането на по-кратка работна седмица може в реалност да добави стрес към чиновниците, които се пробват да завършат цялата си работа за доста по-малко време. А това от своя страна може да усили разноските за личен състав в бизнеса и да докара до загуба на работни места на цялостен работен ден и по-голяма инфлация.
Задължаването на работодателите да съкратят работната седмица не е лекарството за рецесията на отчаянието и депресията, която изтезава американците. Повече от 11 милиона възрастни в Съединени американски щати оповестяват за съществени мисли за самоубийство, близо 30 милиона злоупотребяват с алкохол, повече от 37 милиона постоянно одобряват антидепресанти, а над 700 000 са умряли от свръхдоза опиати от 2000 година насам.
Ниското мнение на Сандърс за работата – съчетано с светоглед, концентриран върху правата (анулиране на студентския дълг като пример) – е изцяло безпричинно. Мисленето му освен ускорява съществуващите стопански и публични рецесии, само че има и негативни персонални последствия. Подхождането към работата като към задължение, вместо към опция за служене, води единствено до обезсърчение, а не като средство за по-голяма цел и задоволство.
Работата не е просто транзакция — отделете време и получете заплата. Има присъща стойност, смисъл и стойност на работата. Създадени сме да бъдем продуктивни като сътрудници. Както изяснява създателят и финансистът Дейвид Бансен, изкривената модерна формулировка на работата е „ това, което вършиме, тъй че в последна сметка да не ви се постанова да го вършиме повече “. Обратното, по-скоро е по-подходящо: работата е път за хората да упражняват своите способности и умения, употребявайки всеотдайност, изпитание и резистентност, като в същото време способстват за по-голяма цел.
Бансен предизвестява, че позицията на хора като Сандърс е „ по-малко работа “ или въобще не – „ убива сърцето и душата на нашата страна... Това оказва напън за понижаване на продуктивността, ускорява общественото отчуждение и безпокойството... и в последна сметка изостри публичното разделяне. “
Вместо това, изяснява той, „ би трябвало да спрем да разрешаваме доста по-голяма зараза в обществото – не на невъздържание, а на ненавист към достиженията. Не на работохолизъм, а на „ не-ахолизъм “ – без пристрастеност, без цел и без проект. “
Днешният % на присъединяване на пазара на труда е едвам 62,5%, спад с 5% през последните две десетилетия. Този спад се показва допълнително от 13 милиона хора в трудоспособна възраст – най-вече „ мъже в най-хубавата трудоспособна възраст “ – които просто са се отказали от работа. Това би трябвало да се промени.
Обучението K-12 е мястото да започнете да култивирате нов метод на мислене, който оказва помощ на учениците да открият професионални пристрастености, като в същото време ги предизвиква да разпознават своята неповторима цел. Това би било от изгода освен за обособените хора, само че и за техните общности — и в последна сметка и за нашата страна — също.
Кратката работна седмица надалеч не е решение на публичните проблеми и персоналното обезсърчение. Вместо това би трябвало да насърчаваме хората да се стремят към по-добро обслужване и по-високи желания – както на работа, по този начин и вкъщи. Това освен ще докара до по-голяма цел и смисъл, само че и здравите американци в последна сметка ще допринесат повече, а не по-малко.
доктор Кери Д. Инграхам е старши помощник в Discovery Institute.
