Планът на Бърни Сандърс за намаляване на работната седмица няма да доведе до никъде
Самоопределящият се демократичен социалист сенатор Бърни Сандърс (I-Vt.) въведе наскоро „Закона за тридесет и два часа работна седмица“, който ще задължи стандартната работна седмица да бъде намалена от 40 на 32 часа.
Съгласно закона служителите няма да получат намаление на заплащането въпреки намалението на труда с 20%. Освен това работодателите ще бъдат принудени да плащат извънреден труд в размер на време и половина за смени, надвишаващи осем часа на ден, и двойно заплащане за време над 12 часа дневно.
Според Сандърс, „преминаването към 32-часова работна седмица без загуба на заплащане не е радикална идея.“ Той твърди, че „финансовите печалби от големия напредък в областта на изкуствения интелект, автоматизацията и новите технологии трябва да са от полза за работническата класа, а не само за корпоративните изпълнителни директори и богатите акционери на Уолстрийт.“
Въпреки че Сандърс може да звучи така, сякаш подкрепя малкото момче, той всъщност се опитва да преразпредели богатството, като принуждава работодателите да плащат за задължения, които всъщност не трябва да изпълняват. Представете си последиците за собствениците на малък бизнес, гръбнакът на американската икономика, чийто бизнес представлява 44% от икономическата активност на нацията и създава две трети от новите работни места (не просто преразпределение на работни места).
Мисията на Сандърс е ясна. Той се стреми да застраши дългогодишния успешен модел на свободен пазар на Америка и да започне да го заменя със социализъм.
Под фалшиво прикритие Сандърс твърди: „Време е да намалим нивото на стрес в нашата страна и да позволим на американците да се радват на по-добро качество на живот.“ Въпреки това, налагането на по-кратка работна седмица може в действителност да добави стрес към служителите, които се опитват да завършат цялата си работа за значително по-малко време. А това от своя страна може да увеличи разходите за персонал в бизнеса и да доведе до загуба на работни места на пълен работен ден и по-голяма инфлация.
Задължаването на работодателите да съкратят работната седмица не е лекарството за кризата на отчаянието и депресията, която измъчва американците. Повече от 11 милиона възрастни в САЩ съобщават за сериозни мисли за самоубийство, близо 30 милиона злоупотребяват с алкохол, повече от 37 милиона редовно приемат антидепресанти, а над 700 000 са починали от свръхдоза наркотици от 2000 г. насам.
Ниското мнение на Сандърс за работата – съчетано с мироглед, съсредоточен върху правата (анулиране на студентския дълг като пример) – е напълно неоснователно. Мисленето му не само засилва съществуващите икономически и обществени кризи, но има и отрицателни лични последици. Подхождането към работата като към бреме, вместо към възможност за служене, води само до отчаяние, а не като средство за по-голяма цел и удовлетворение.
Работата не е просто транзакция — отделете време и получете заплата. Има присъща стойност, смисъл и стойност на работата. Създадени сме да бъдем продуктивни като сътрудници. Както обяснява авторът и финансистът Дейвид Бансен, изкривената съвременна дефиниция на работата е „това, което правите, така че в крайна сметка да не ви се налага да го правите повече“. Обратното, по-скоро е по-подходящо: работата е път за хората да упражняват своите дарби и умения, използвайки саможертва, усилие и устойчивост, като същевременно допринасят за по-голяма цел.
Бансен предупреждава, че позицията на хора като Сандърс е „по-малко работа“ или изобщо не – „убива сърцето и душата на нашата страна. . . Това оказва натиск за намаляване на производителността, засилва социалното отчуждение и безпокойството. . . и в крайна сметка изостри общественото разделение.“
Вместо това, обяснява той, „трябва да спрем да позволяваме много по-голяма епидемия в обществото – не на прекаляване, а на омраза към постиженията. Не на работохолизъм, а на „не-ахолизъм“ – без страст, без цел и без план.“
Днешният процент на участие на пазара на труда е едва 62,5%, спад с 5% през последните две десетилетия. Този спад се изразява в повече от 13 милиона хора в трудоспособна възраст – предимно „мъже в най-добрата трудоспособна възраст“ – които просто са се отказали от работа. Това трябва да се промени.
Обучението K-12 е мястото да започнете да култивирате нов начин на мислене, който помага на учениците да открият професионални страсти, като същевременно ги насърчава да идентифицират своята уникална цел. Това би било от полза не само за отделните хора, но и за техните общности — и в крайна сметка и за нашата страна — също.
Кратката работна седмица далеч не е решение на обществените проблеми и личното отчаяние. Вместо това трябва да насърчаваме хората да се стремят към по-добро обслужване и по-високи стремежи – както на работа, така и у дома. Това не само ще доведе до по-голяма цел и смисъл, но и здравите американци в крайна сметка ще допринесат повече, а не по-малко.
д-р Кери Д. Инграхам е старши сътрудник в Discovery Institute.
